Самоед

Произход : Северна Русия, Сибир
Предназначение : впрегатно куче и куче компаньон
Класификация: Група 5 – Шпицове и примитиви, Секция 1 – Северни впрегатни кучета, Без работни изпитания

История на породата: Названието на породата Самоед произлиза от името на ненецкото племе самоеди, обитаващи северните части на Русия и Сибир. В южната част на този ареал се използвали разноцветни – бели, черни и кафяви кучета при отглеждането на елени, а в северната част кучетата били чисто бели, с умерен темперамент и се използвали както за лов, така и като впрегатни кучета. Кучетата на самоедите живеели с тях в иглуто и били напълно социализирани. Британския зоолог Ернст Килбрун Скот в 1899 г. прекарал три месеца сред тези племена и връщайки се в Англия, довел с себе си едно мъжко кученце на име Собака. По късно той се снабдил и с женско куче на име Уайтли Печора / името произлиза от река Печора в Западен Урал /, както и с белоснежен мъжкар на име Мисти. Тези кучета се явяват основатели на западния самоед, като първия стандарт на породата бил написан в Англия през 1909 год. Като работни кучета, самоедите са незаменими при работа в арктически условия. Впрегатните кучета на Фритьоф Нансен ( 19 мъжки и 9 женски кучета самоеди ) с типичната за породата си издръжливост работели ден след ден, теглейки в жестоки условия товари, превишаващи неколкократно тяхното тегло и без които експедицията на Нансен би била неуспешна. Всяка нова експедиция – на граф д’ Абруци, Шелктон и най знаменитата – на Руал Амундсен при неговото успешно покоряване на Южния полюс през 1911 год. добавяли нова славна страница в историята на породата.

Общ вид:
Среден размер, елегантен, бял арктически шпиц. В външния му облик му се долавя мощ, издръжливост, мекота, достойнство и самоувереност. Изражението е с така характерната ” самоедска усмивка ” и се създава от съчетанието на формата на очите и тяхното разположение спрямо устните. Полът трябва да бъде изразен ясно.
Важни пропорции:
Дължината на тялото примерно с 5 % повече, отколкото височината в холката. Дълбочината на гърдите не много повече, отколкото половината на височината в холката. Муцуната е толкова дълга, колкото и черепната част.
Характер и темперамент:  Дружелюбен, открит, жив и весел. Ловните инстинкти са слабо изразени. Самоеда не е страхлив и не е агресивен. Много социален, не се препоръчва да се използва като куче за охрана.
Глава: Мощна и клиновидна
Черепна част: При поглед отпред и отстрани не много изпъкнал. Черепът е широк между ушите.
Стоп: Силно изразен, но не много рязък. Леко забележима бразда между очите.
Лицева част:
Нос: Добре развит, предпочита се черния цвят. В определени сезони на годината пигмента на носа може да се обезцветява, така начереният ” зимен нос ”, но винаги трябвада присъствува тъмен кант.
Муцуна: Здрава и силна, с дължината на черепната част, постепенно се стеснява към носа, но не тясна, не груба и не квадратна.
Устни: Плътно прилягащи, черни и не много пълни. Ъглите в края леко завиват и образуват характерната ” самоедска усмивка ”.
Захапка/Зъби: Идеална ножична захапка. Здрави и силни челюсти, нормален зъбен апарат.
Очи: Тъмно кафяви, дълбоко поставени, раздалечени, не много косо поставени, с форма, подобна на бадем, черен контур.  Изражението е ” усмихващо се”, добро, живо и умно.
Уши: Изправени, малки, дебели, триъгълни и леко закръглени на края. Трябва да бъдат подвижни, високо поставени. Благодарение на широкия череп широко раздалечени.
Шия: Силна, с средна дължина, гордо носена.
Тяло: Дължината на тялото е по-голяма от височината в холката; горната линия е леко низходяща. Кучето е компактно,но пъргаво.
Гръб: Гърбът е средно дълъг,мускулест и прав. При женските е по-дълъг, отколкото при мъжките.
Поястница: Къса, много здрава и леко скосена.
Крупа: Широка, здрава, мусколеста, видимо скосена.
Гръден кош: Гърдите са широки и добре развити, гъвкави, но не много издадени.
Опашка: Добре окосмена опашка, достатъчно висока. Когато кучето е възбудено, а и при движение опашката се държи на гърба или настрани. В спокойно състояние може да бъде отпусната, достигайки до скакателните стави.
Крайници:
Предни крайници: Добре поставени, здави и мусколести. При поглед отпред предните крайници са прави  и паралелни.
Рамо: Наклонено и плътно прилягащо към тялото.
Мишци: дълги, здрави.
Лакти: Придържат се към тялото.
Уста: Немного наклонена.
Задни крайници: При оглед отзад са прави и паралелни и с много силна мускулатура.
Бедро: Средна дължина, достатъчно широко и мусколесто.
Бедрена става: Бедрената става е с добре изразен ъгъл.
Скакателна става: Ниско поставена, с добре изразен ъгъл.
Лапа: Овални с дълги палци, палците са сводести и не много сбити, сгъстени.
Движения: Мощни, свободни, плавни и енергични, предните крайници се изпъват добре с добър замах, задните крайници изтласкват мощно.
Козина: Тя е обилна, дълга, пухкава и гъста.Самоеда е куче с двойна космена покривка – долния слой се състои се плътен, мек, гъст подкосъм , а покривният косъм е по-длъг, прав и ляга върху подкосъма, за да образува плътна космена покривка.По шията раменете и задната страна на крайниците косъмът образува съответно грива и гащи, най-добре проявени при мъжките.на вътрешната страна на ушите,по главата и външната част на крайниците козината е къса и гъста. Външната част на ушите е добре окосмена,а между пръстите расте защитна козина. Опашката е обилно окосмена.При женските козината е по-къса и мека,отколкото при мъжките. Козината на самоеда притежава уникалното свойство да се очиства – тя винаги се запазва чиста и бяла. Козината с правилна стуктура на косъма винаги има обобен искрящ блясък.
Цвят: Бял, кремав или с бял с бисквитен оттенък (основен цвят е белият, с неголямо присъствие на бисквитени оттенъци). Никога не трябва да има присъствие на бледо кафяв цвят.
Ръст: Височина в холката – идеалният ръст за мъжките е 57см.( ( +),(-) 3см.),а за женските – 53см ( ( +),(-) 3см.
Недостатъци: Всяко отклонение от стандарта следва да се разглежда като недостатък, оценката за което се намира с съответствие с степента на даденото отклонение.
Явни недостатъци: Леки кости, мъжки с женски тип или женски с мъжки тип, неправилна захапка, жълти очи, клепнали уши, бъчвообразен гръден кош, опашка с формата на пълно колело, неконтактност, изкривени крака, къдрава козина.
Груби недостатъци: Непигментирани области около очите или устните.
Дисквалифициращи пороци: Сини очи или очи с различен цвят, неправилна захапка,  цвят на козината, отличаващ се от стандарта, страхлив или агресивен характер.