Пекинез

Обща характеристика
Даже суровите на вид хора не скриват умилението си, когато видят пекинез. Умиление и възторг – това са чувствата, които предизвиква тази порода. Впечатлението е такова, че сякаш сте се срещнали с живо приказно същество или старинна драгоценност. Пекинезът не е просто куче. Пекинезът си е пекинез!
Пекинезът е порода, създадена за да обитава покоите на дворците и замъците. Неговият приказен облик удивително хармонизира с мебелировката и украсата на будоарите и гостните, спалните и столовата. Линиите на тялото му повтарят извивките на старинните мебели, а изразителното му човешко лице, умните и весели очи и необикновено разсъдливото му и достойно поведение ни напомнят за света на източните приказки, където живеят вълшебни лъвове и дракони, принцове и принцеси, императори и императрици. Пекинезът – това си е жива приказка.
Да станете собственик на истински породист пекинез въобще не е лесно, тъй като тази порода е малко плодовита. Освен това е трудно да се обясни как е била получена. Затова всяко кученце повече или по-малко си приближава до идеала и представлява голяма ценност за всеки развъдчик. Той въобще ни би се разбързал да се раздели с него, да го продаде на кого да е, даже и за много пари.
Това куче сякаш е сплеснато отпред и отгоре. Понеже това „стайно” куче трябва да бъде малко, височината при холката е около 15-18 см, то не може да бъде дълго, несъразмерно и тромаво. Най-доброто съотношение на дължината към височината е 5:3, което съответства на „златното му сечение”.
Пекинезът е покрит от много гъста, копринена и права козина, напомняща на женска одежда и покривка за мебели. Окраската е всякаква, освен тъмнокафяв, едноцветен или пъстър. Отначало се е считало, че пекинезът със своята красота допълва красотата на китайската императрица.
Породата има много интересна история. Пекинезът е родом от Пекин. По-точно – от императорския дворец, защото никъде другаде не се е разрешавало да се гледа и развъжда, а наказанието за неподчинение било смърт. Смятало се е, че пекинезите прогонват злите духове. Развъждането им е било издигнато в култ, почитали ги, а императрицата Теу Хи е писала за тях поеми. Даже един от пекинезите й било обявено, че в него се превъплотил Буда. Така било в течение на няколко столетия. Но през 1896 г., след превземането на императорския дворец от европейците, няколко кучета попаднали в Англия, която станала тяхна втора родина. След това пекинезите изчезнали от Китай. Сега за еталон на тази порода се считат английските пекинези.
Друго характерно за пекинеза е лицето му. Именно лицето, а не муцуната му, която не е задължително да бъде издадена напред. Лицето трябва да бъде съвършено плоско. Големият черен нос с широко отворени ноздри е разположен на равнището на изразителни и гледащи напред очи. Отгоре на носната гъба, трябва да лежи, падаща от челото кожна гънка, а носът не трябва да стърчи пред нея. Малко по-нагоре – ниско, но широко чело, създаваш впечатление, че е сплеснато отгоре. По-надолу едва се издава напред долната челюст, подчертаваща плътната захапка и сплеснатостта отпред.
Гледан отпред, гръдния кош и предните крайници, леко криви, пекинезът напомня на старинна мебел, старинно кресло или самовар. Поясницата му е съвсем къса, а разкошната и пищна опашка, завита нагоре, лежи на гърба и достига до главата. Пекинезът има забележителен ум, рядка съобразителност, безстрашен и независим характер, а предаността му стопанина е безгранична.
Забележителните очи на пекинеза могат да се нараняват по-често, отколкото при другите породи. Тъй като отсъства издадена напред муцуна, очите се натъкват на интересуващите го предмети, които пекинезите, както всички други кучета обичат да подушат, близнат и вкусят. Смелият характер на пекинеза може да ги доведе до безразсъдство – на никого няма да отстъпят първенството и ще се бият и защитават себе си и стопанина си даже и от големите кучета. При тези битки на пекинезите често им пострадват очите, които трябва да пазят. Интересното е, че ако в една къща има няколко породи кучета, то пекинезът ще бъде техният водач, но за съжаление, често едноок. Дори да си играете с тях, трябва да пазите очите.
Козината на пекинеза изисква постоянни грижи, иначе се сплъстява и може да завъди молци. Иначе като цяло са здрави и непретенциозни, освен ако не е разглезен и не страда от наследствени заболявания.
Характер и поведение
Пекинезът е уравновесен, верен, държи се с достойнство, умен, своеволен, със собственически наклонности, но винаги е ужасно симпатичен. Всичко това не изключва и възможността да се превърне, при наличие на отрицателни взаимоотношения със стопанина си, в твърде упорито, непослушно, агресивно и даже безразлично същество. Както е и при хората, всеки пекинез има своя собствена индивидуалност, обусловена от наследствеността или възпитаниета, получено в обкръжението, в което е израсъл.
При възпитанието са важни последователността и уравновесеното поведение на собственика и нежното ежедневно общуване с кученцата на този, който се занимава с развъждането им. Има кученца, които се отличават с голямо упорство или са по-малко ласкави от другите, но както е в случаите с децата, изборът на правилния начин на възпитание е главна задача на възпитателя.
Пекинезът често проявява собственическите си наклонности и това може да доведе до възникването на много затруднено положение. Ако ние, хората, притежаваме способността да се подхождаме правилно към различните ситуации, то и при кучетата всичко би стояло по иначе. Отчитайки, че пекинезът може да се прояви като едноличен собственик, за разлика от кучетата от другите породи, то не следва да поощряваме агресивността му.